упаднал

Речник на българския език

1. упаднал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упаднал е производна форма на упадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упаднал — мин. деят. св. прич. м. р.

упаднал е производна форма на упадна (мин. деят. св. прич. м. р.).