упадал

Речник на българския език

1. упадал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упадал е производна форма на упадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упадал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упадал е производна форма на упадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. упадал — мин. деят. св. прич. м. р.

упадал е производна форма на упадам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. упадал — мин. деят. несв. прич. м. р.

упадал е производна форма на упадам (мин. деят. несв. прич. м. р.).