унифицирал си

Речник на българския език

1. унифицирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

унифицирал си е производна форма на унифицирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. унифицирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

унифицирал си е производна форма на унифицирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. унифицирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

унифицирал си е производна форма на унифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).