унифицирал е

Речник на българския език

1. унифицирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

унифицирал е е производна форма на унифицирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. унифицирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

унифицирал е е производна форма на унифицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. унифицирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

унифицирал е е производна форма на унифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).