унижавал си

Речник на българския език

1. унижавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

унижавал си е производна форма на унижавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. унижавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

унижавал си е производна форма на унижавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. унижавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

унижавал си е производна форма на унижавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).