униело

Речник на българския език

1. униело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

униело е производна форма на уния (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. униело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

униело е производна форма на уния (мин. деят. несв. прич. ср. р.).