униел

Речник на българския език

1. униел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

униел е производна форма на уния (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. униел — мин. деят. несв. прич. м. р.

униел е производна форма на уния (мин. деят. несв. прич. м. р.).