унаследявал си

Речник на българския език

1. унаследявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

унаследявал си е производна форма на унаследявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. унаследявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

унаследявал си е производна форма на унаследявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. унаследявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

унаследявал си е производна форма на унаследявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).