унаследявало е

Речник на българския език

1. унаследявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

унаследявало е е производна форма на унаследявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. унаследявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

унаследявало е е производна форма на унаследявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. унаследявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

унаследявало е е производна форма на унаследявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).