унаследявал

Речник на българския език

1. унаследявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

унаследявал е производна форма на унаследявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. унаследявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

унаследявал е производна форма на унаследявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. унаследявал — мин. деят. св. прич. м. р.

унаследявал е производна форма на унаследявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. унаследявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

унаследявал е производна форма на унаследявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).