унаследи

Речник на българския език

1. унаследи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

унаследи е производна форма на унаследя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. унаследи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

унаследи е производна форма на унаследя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. унаследи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

унаследи е производна форма на унаследя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. унаследи — повелително наклонение, ед. ч.

унаследи е производна форма на унаследя (повелително наклонение, ед. ч.).