умърлушил

Речник на българския език

1. умърлушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умърлушил е производна форма на умърлуша се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умърлушил — мин. деят. св. прич. м. р.

умърлушил е производна форма на умърлуша се (мин. деят. св. прич. м. р.).