умълчало

Речник на българския език

1. умълчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умълчало е производна форма на умълча се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умълчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умълчало е производна форма на умълча се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. умълчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

умълчало е производна форма на умълча се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. умълчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

умълчало е производна форма на умълча се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).