умъдрят

Речник на българския език

1. умъдрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

умъдрят е производна форма на умъдрям се (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умъдрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

умъдрят е производна форма на умъдря се (сег. вр., 3 л., мн. ч.).