умъдрял

Речник на българския език

1. умъдрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умъдрял е производна форма на умъдрям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умъдрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умъдрял е производна форма на умъдрям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. умъдрял — мин. деят. св. прич. м. р.

умъдрял е производна форма на умъдрям се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. умъдрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

умъдрял е производна форма на умъдрям се (мин. деят. несв. прич. м. р.).