умъдрило

Речник на българския език

1. умъдрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умъдрило е производна форма на умъдря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умъдрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

умъдрило е производна форма на умъдря се (мин. деят. св. прич. ср. р.).