умъдрил

Речник на българския език

1. умъдрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умъдрил е производна форма на умъдря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умъдрил — мин. деят. св. прич. м. р.

умъдрил е производна форма на умъдря се (мин. деят. св. прич. м. р.).