умъдрело

Речник на българския език

1. умъдрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умъдрело е производна форма на умъдря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умъдрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

умъдрело е производна форма на умъдря се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).