умъдрел

Речник на българския език

1. умъдрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умъдрел е производна форма на умъдря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умъдрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

умъдрел е производна форма на умъдря се (мин. деят. несв. прич. м. р.).