уморявал съм

Речник на българския език

1. уморявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уморявал съм е производна форма на уморявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. уморявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уморявал съм е производна форма на уморявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. уморявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уморявал съм е производна форма на уморявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).