уморявал си

Речник на българския език

1. уморявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уморявал си е производна форма на уморявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уморявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уморявал си е производна форма на уморявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. уморявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уморявал си е производна форма на уморявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).