умопобърквал е

Речник на българския език

1. умопобърквал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умопобърквал е е производна форма на умопобърквам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умопобърквал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умопобърквал е е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. умопобърквал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умопобърквал е е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).