умопобърквала

Речник на българския език

1. умопобърквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умопобърквала е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умопобърквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умопобърквала е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. умопобърквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

умопобърквала е производна форма на умопобърквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. умопобърквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

умопобърквала е производна форма на умопобърквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).