умолявало

Речник на българския език

1. умолявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умолявало е производна форма на умолявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умолявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умолявало е производна форма на умолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. умолявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

умолявало е производна форма на умолявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. умолявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

умолявало е производна форма на умолявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).