умокреше

Речник на българския език

1. умокреше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

умокреше е производна форма на умокря (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. умокреше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

умокреше е производна форма на умокря (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).