умокрели

Речник на българския език

1. умокрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

умокрели е производна форма на умокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умокрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

умокрели е производна форма на умокря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).