умозаключил си

Речник на българския език

1. умозаключил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умозаключил си е производна форма на умозаключа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. умозаключил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умозаключил си е производна форма на умозаключа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).