умозаключил е

Речник на българския език

1. умозаключил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умозаключил е е производна форма на умозаключа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умозаключил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умозаключил е е производна форма на умозаключа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).