умозаключило си

Речник на българския език

1. умозаключило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

умозаключило си е производна форма на умозаключа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. умозаключило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

умозаключило си е производна форма на умозаключа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).