умозаключило е

Речник на българския език

1. умозаключило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умозаключило е е производна форма на умозаключа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умозаключило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умозаключило е е производна форма на умозаключа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).