умозаключавал си

Речник на българския език

1. умозаключавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умозаключавал си е производна форма на умозаключавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. умозаключавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умозаключавал си е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. умозаключавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умозаключавал си е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).