умозаключавали

Речник на българския език

1. умозаключавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

умозаключавали е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умозаключавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

умозаключавали е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. умозаключавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

умозаключавали е производна форма на умозаключавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. умозаключавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

умозаключавали е производна форма на умозаключавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).