умножал

Речник на българския език

1. умножал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умножал е производна форма на умножа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умножал — мин. деят. несв. прич. м. р.

умножал е производна форма на умножа (мин. деят. несв. прич. м. р.).