умислеше

Речник на българския език

1. умислеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

умислеше е производна форма на умисля се (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. умислеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

умислеше е производна форма на умисля се (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).