умислело

Речник на българския език

1. умислело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умислело е производна форма на умисля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умислело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

умислело е производна форма на умисля се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).