умислели

Речник на българския език

1. умислели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

умислели е производна форма на умисля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умислели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

умислели е производна форма на умисля се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).