умислела

Речник на българския език

1. умислела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умислела е производна форма на умисля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умислела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

умислела е производна форма на умисля се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).