умирил е

Речник на българския език

1. умирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умирил е е производна форма на умиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умирил е е производна форма на умиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).