умири

Речник на българския език

1. умири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

умири е производна форма на умиря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. умири — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

умири е производна форма на умиря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. умири — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

умири е производна форма на умиря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. умири — повелително наклонение, ед. ч.

умири е производна форма на умиря (повелително наклонение, ед. ч.).