умирал

Речник на българския език

1. умирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умирал е производна форма на умирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умирал е производна форма на умирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. умирал — мин. деят. св. прич. м. р.

умирал е производна форма на умирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. умирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

умирал е производна форма на умирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).