умил е

Речник на българския език

1. умил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умил е е производна форма на умия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умил е е производна форма на умия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).