умилявала

Речник на българския език

1. умилявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умилявала е производна форма на умилявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умилявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умилявала е производна форма на умилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. умилявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

умилявала е производна форма на умилявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. умилявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

умилявала е производна форма на умилявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).