умилостивил съм

Речник на българския език

1. умилостивил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умилостивил съм е производна форма на умилостивя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. умилостивил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умилостивил съм е производна форма на умилостивя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).