умилостивило е

Речник на българския език

1. умилостивило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умилостивило е е производна форма на умилостивя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умилостивило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умилостивило е е производна форма на умилостивя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).