умилквало

Речник на българския език

1. умилквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умилквало е производна форма на умилквам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умилквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умилквало е производна форма на умилквам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. умилквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

умилквало е производна форма на умилквам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. умилквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

умилквало е производна форма на умилквам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).