умилква

Речник на българския език

1. умилква — сег. вр., 3 л., ед. ч.

умилква е производна форма на умилквам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. умилква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

умилква е производна форма на умилквам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. умилква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

умилква е производна форма на умилквам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).