умесил е

Речник на българския език

1. умесил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умесил е е производна форма на умеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умесил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умесил е е производна форма на умеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).