умесел

Речник на българския език

1. умесел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умесел е производна форма на умеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умесел — мин. деят. несв. прич. м. р.

умесел е производна форма на умеся (мин. деят. несв. прич. м. р.).