умерил съм

Речник на българския език

1. умерил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умерил съм е производна форма на умеря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. умерил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умерил съм е производна форма на умеря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).