умерил си

Речник на българския език

1. умерил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умерил си е производна форма на умеря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. умерил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умерил си е производна форма на умеря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).